-
1 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
2 tête
f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм. -
3 tiers,
tierce adj. (lat. tertius) 1. ост. трети; le tiers, livre de Rabelais третата книга на Рабле; 2. в съчет. tierce opposition юр. възражение на трети човек против изпълнението на съдебно решение, което нарушава интересите му; tiers, arbitre третейски съд; en main tierce във владението на трети човек; les tierces rimes лит. терцини; 3. m. трети човек; непознат, чужд човек; трета част; третина; un couple et le tiers, двойка съпрузи и трети човек. Ќ le tiers, et le quart разг. трети, четвърти човек и т. н.; независимо кой ( човек). -
4 bête1
f. (lat. bestia) 1. животно, добитък; bête1s а cornes рогат добитък; bête1 de somme товарно животно; bête1 de trait, bête1 de voiture впрегатен добитък; bête1 nuisible вредно животно; 2. pl. зверове, диви животни, гадини, насекоми; bête1s féroces, bête1s sauvages диви животни, зверове. Ќ c'est ma bête1 noire разг. това е човек, който ми е противен; chercher la petite bête1 разг. заяждам се; bête1 а bon Dieu зоол. божа кравица, калинка, Coccinella septempunctata; reprendre du poil de la bête1 разг. съвземам се; souffrir comme une bête1 страдам като куче; une bête1 de scène актьор, който се раздава на сцената; c'est une bête1 това е човек, който пред нищо не се спира; une sale bête1 лош човек; une bonne bête1 човек, който не е опасен; une belle bête1 красив човек; faire la bête1 правя се на глупав; говоря глупости. -
5 galant,
e adj. et m. (p. prés. de l'a. v. galer "s'amuser", frq. °walare, de °wala "bien") 1. галантен, учтив, любезен, вежлив, благовъзпитан; homme galant, благороден, благовъзпитан човек; 2. любовен; aventure galant,e любовна авантюра; conte galant, любовен разказ; 3. m. ост. любовник; Дон Жуан; влюбен човек; 4. un galant, homme ост. джентълмен, човек с рицарски обноски, галантен човек; 5. ост. грациозен, изискан, кокетен, елегантен; 6. m. ост. хитър и буден човек. Ќ femme galant,e кокетка; лека жена; vert galant, стар женкар; ост. бандит, който е правил засади в горите. Ќ Ant. froid, lourdaud; goujat, impoli, mufle; commun. -
6 aigle
m.,f. (lat. aquila) 1. орел, орлица; 2. прен. човек с изключителни дарби; силен човек; герой; 3. f.pl. ист. знамена; les aigles romaines знамената на римските легиони; 4. разш. фигура с орел. Ќ grand, petit aigle голям (малък) формат хартия; l'aigle ne chasse pas aux mouches погов. силният човек не се занимава с дребни неща; ce n'est pas un aigle това не е особено интелигентен човек, не се отличава с нищо. -
7 coureur,
se m., f. (de courir) 1. ост. бързоходец; 2. спорт. бегач (човек, който взема участие в надбягване); coureur, а fond бегач на дълги разстояния;3. човек, който разнася бързи известия, поръчки; 4. coureur, de tavernes постоянен посетител на кръчми; 5. човек, който постоянно търси да се домогне до нещо; 6. coureur, de jupons развратник, човек, който постоянно ухажва жени; 7. coureur, des bois (Канада) трапер; 8. pl. зоол. подклас бягащи птици (като щраус) (syn. ratites); 9. adj. влюбчив, непостоянен. -
8 donneur,
euse m., f. (de donner) 1. човек, който дава, който обича да дава; 2. нар. предател, доносник (на полицията); donneur, de cartes човек, който раздава картите; donneur, d'ordre търг. човек, който нарежда да се издаде полица за негова сметка; човек, който дава борсова заповед; donneur, de sang кръводарител. -
9 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
10 vache
f. (lat. vacca) 1. крава; vache laitière млечна крава; la vache met bas son veau кравата ражда теленце; traire les vaches доя кравите; maladie de la vache folle болестта луда крава; 2. краве месо; 3. кравешка кожа; 4. прен., неодобр., ост. крава (за много дебела жена); 5. разг., ост. полицай; vache а roulettes полицай на велосипед; 6. adj. неодобр. подъл, жесток човек; 7. ост., нар. мързелив и отпуснат човек; 8. la vache! да му се не види!, а, стига бе! (за възмущение, учудване, възхищение); 9. adj. разг. лош, строг, груб; 10. платнен съд за пренасяне на течности ( използван при лагеруване). Ќ manger de la vache enragée живея мизерно, с много лишения; parler français comme une vache espagnole говоря лошо френски език; vache а lait човек, когото използват; coup de pied de (en) vache подлост, лош, подъл номер; chacun son métier, les vaches seront bien gardées посл. там, където всеки си гледа работата, всичко върви добре; être gros comme une vache много съм дебел; il pleut comme vache qui pisse вали много силно; peau de vache лош човек. Ќ Ant. chic, gentil, indulgent. -
11 bénéficiaire
adj. et n. (lat. beneficiarius) 1. който се ползва (от нещо); бенефициент; bénéficiaire d'une assurance човек, който ползва застраховка; 2. m., f. наследник; човек, който получава облага от нещо; човек, в полза на когото се дава бенефис; 3. adj. marge bénéficiaire норма на печалба; entreprise bénéficiaire печелившо предприятие. -
12 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
13 capacitaire
m. (de capacité) 1. човек с доказана способност, капацитет; 2. човек, на когото законът е дал право да изпълнява длъжност; 3. юр. човек със свидетелство за юридическа правоспособност. -
14 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
15 correspondant,
e adj. et n. (de correspondre) 1. съответен, съответстващ, сходен; angles correspondant,s геом. съответни ъгли; 2. m., f. кореспондент; човек, с когото се поддържат търговски парични връзки; настойник на ученик; човек, с когото се поддържа кореспонденция; човек, с когото се говори по телефона. Ќ membre correspondant, d'une Académie член-кореспондент на Академия. Ќ Ant. antagoniste, dissemblable, opposé. -
16 énergumène
m.,f. (lat. ecclés. energumenus, gr. energoumenos, de energein "influencer") 1. бесен човек, луд човек, човек, изпаднал в изстъпление; 2. ост. обладан от дявола. -
17 éplucheur,
euse m.,f. (de éplucher) 1. човек, който бели, стърже; 2. прен. човек, който се рови из дребните работи; дребнав, придирчив човек; 3. m. ножче за белене; електрическа белачка (за картофи и др.). -
18 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
19 mauvais,
e adj. et n. (lat. pop. malifatius "qui a un mauvais sort") 1. лош, недоброкачествен; mauvais, produit недоброкачествен продукт; 2. лош, зъл, свадлив; mauvais, caractère свадлив характер; 3. неталантлив, лош, бездарен; mauvais, poète лош поет; 4. зловещ, гибелен, лош, злокобен; 5. вреден, лош; развратен, коромпиран; 6. m. лош, проклет човек; лошотия, зло; 7. adv. лошо, зле; il fait mauvais, времето е лошо. Ќ avoir mauvais, air имам лош вид; avoir l'air mauvais, имам вид на лош човек; de mauvais,e grâce неохотно, принудително; homme de mauvais,e foi лош, вероломен човек; de mauvais,e grâce недружелюбно; mauvais,e foi злонамереност, вероломство; mauvais, garnement, mauvais, sujet разг. негодник, злосторник; mauvais,e herbe бурен, плевел; mauvais,e langue злословец; mauvais,e santé разклатено здраве, болнавост; mauvais,e tête вироглавство; луда глава; prendre en mauvais,e part или prendre qqch. en mauvais, лошо изтълкувам нещо, взамам нещо от лошата му страна; filer un mauvais, coton намирам се в опасно положение; être dans de mauvais, draps намирам се в опасно положение, което става още по-лошо; prendre la mauvais,e route, direction сбърквам, излъгвам се; faire un mauvais, repas нахранвам се недостатъчно, лошо; faire un mauvais, rêve сънувам кошмар; être de mauvais, poil в лошо настроение съм; femme de mauvais,e vie проститутка; ça sent mauvais, нещата вземат лош обрат; le Mauvais изкушителят, Демон. Ќ Ant. bon, excellent; adroit; réussi; favorable; brave, charmant; droit, honnête, louable. -
20 mouton
m. (irland. molt "mâle châtré") 1. овен; troupeau de moutons стадо овце; 2. овнешко месо; 3. обработена овнешка кожа; 4. прен. отстъпчив човек, добряк; 5. арго шпионин, доносник (в затвор); 6. чук, машина за набиване на колове, за трамбоване; 7. малка пенлива вълничка; 8. малък бял облак. Ќ revenir а ses mouton s връщам се на думата си, на това, за което съм говорил; un mouton enragé добър, тих човек, който се е ядосал; le mouton а cinq pattes нещо или човек, който трудно се намира; comme un mouton който имитира другите.
См. также в других словарях:
човек — същ. личност, человек, особа, лице, същество, твар, човече, индивид, смъртен същ. мъж, съпруг същ. субект същ. тип същ. създание същ. фигура, тяло, телосложение, външен вид, образ, облик … Български синонимен речник
човек без късмет — словосъч. неудачник, несретник, непрокопсаник … Български синонимен речник
дилувијален човек — праисториски човек, прачовек … Macedonian dictionary
лимфатичен човек — блед човек, како подуен, лимфните јазли му се отечени и лесно се воспалуваат … Macedonian dictionary
пекиншки човек — (лат. Homo erectus pekinensis) тип на човек сличен на неандерталецот чиј костур е пронајден недалеку од Пекинг … Macedonian dictionary
долен човек — словосъч. мерзавец, злодей, изверг … Български синонимен речник
дребен човек — словосъч. джудже, завързак, слабак … Български синонимен речник
духовит човек — словосъч. шегаджия, шегобиец, смешник … Български синонимен речник
ексцентричен човек — словосъч. чудак, маниак, мърморко … Български синонимен речник
коравосърдечен човек — словосъч. дръвник, пън, тъпак … Български синонимен речник
намусен човек — словосъч. темерут, проклетия … Български синонимен речник
